По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Ебал съм й майката на работата! И утре е ден!!!".

Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите забелязва, че от джоба на покойника стърчи 100-левова банкнота.
-Пешо!- обръща се той към един от подчинените си - Я, забаламосай нещо опечалените.
Пешо се разхлипал настрани и привлякъл вниманието на учудените опечалени.
Бригадирът се навел и измъкнал банкнотата. В този момент покойникът го хваща за ръката и казва:
- Данъчна полиция. Проверка - контролно погребение!
- Ти си върши твойта работа, а аз моята...- казал гробарят и започнал чевръсто да забива пироните на ковчега.

Двама борци пътуват в една кола и единият казва:
- Абе, я виж каква красива природа.
Другият отговаря:
- Аз от тези дървета нищо не мога да видя.

И така не е зле. - казал зетът, след като хвърлил камък по кучето, а улучил тъщата.